Робърт Патинсън (26) си даде втори шанс с Кристен Стюарт. Пред JOY той говори
за връзките, разочарованията и за това как се е променила Кристен през времето,
в което са заедно.
Дължиш на "Здрач" своята филмова кариера. За четири години и пет филма сагата определяше живота ти. На снимките се запозна и с приятелката си Кристен Стюарт.
Как се чувстваше на последния ден от снимките на "Зазоряване 2"?
Последните кадри от филма бяха във Ванкувър и снимките направо ни изцедиха.
Непрекъснато валеше, беше ужасно студено, а се случваше да имаме нощни снимки
в няколко поредни денонощия. Към това трябва да добавим и факта, че снимахме
двете части на "Зазоряване" една след друга. Накрая се чувствах съсипан и затова
сбогуването с целия екип беше малко по-лесно. Просто бях щастлив, че приключи.
С кого от екипа на "Здрач" ще поддържаш контакти и в бъдеще?
Надявам се с възможно най-много хора. В Ел Ей те са сред най-добрите и най-старите
ми приятели. Когато се преместих тук, не познавах никого, освен персонала на кафето,
където ходех (смее се). Трудно е обаче да поддържаш приятелства с актьори, защото
всеки снима нещо на другия край на света.
С Кристен Стюарт се влюбихте през 2008-а, още на снимките на първия филм.
Предимство ли е или пречка да работиш с човек, с когото си толкова близък?
Моят опит показва, че нещата на работната площадка вървят по-леко, ако хората
си допадат и в личния живот. На мен ми помогна да съм по-убедителен в ролята.
Промени ли се Кристен през тези четири години?
Е, остаря малко, разбира се (смее се). Иначе си е същата. Имиджът й претърпя
развитие. Преди изглеждаш някак плаха пред медиите, въпреки че винаги си е била
много самоуверена. Тя е едно много смело момиче! Още на първия снимачен ден
се скара с режисьора и с продуцента. Тогава беше само на 18, но имаше свое мнение
и се бореше за него. Новото при нея е това, че вече се интересува от мода. Преди
изобщо не се вълнуваше от Седмицата на модата, а сега иска непременно да седи
в първите редове.
В "Зазоряване 2" ви се ражда дете. Добре ли се чувстваше в ролята на баща?
Даже много. Макензи Фой, която играе нашата дъщеря Ренесме, е истинско
съкровище. С тези нейни големи очи като на сърничка веднага ми влезе под
кожата (смее се). Докато вървяха снимките обаче, си беше истинско изпитание,
защото малката беше само на 11, а целият екип ругаеше здраво. По някое време
ни хрумна да сложим кутия за мръсни думи - ако някой се изпуснеше да каже
ругатня, пускаше вътре пари. Накрая дарихме събраното на детска болница
и, да си призная, не бяха жълти стотинки (смее се).
Искаш ли да имаш свои деца?
Да, непременно - някой ден. Най-лошото е, че очакванията към мен са много
високи и аз единствено мога да загубя (смее се). Четири години играх образ,
който е неподражаемо романтичен и чувствителен, а сега съм и изключително
грижовен татко. Когато най-голямата роля в живота ти е толкова позитивна,
хората го очакват от теб и в реалния живот. Актьори, които играят предимно
отрицателни роли, много по-лесно успяват да се харесат на околните в
реалния живот. За щастие аз по природа съм романтичен и чувствителен.
Което невинаги е предимство (смее се).
А до каква степен е недостатък?
Лесно се разплаквам и плача много...В една връзка съм като момиче (смее се).
Бил ли си някога нещастно влюбен?
О, да! На 20 се влюбих безпаметно в момиче, с което се запознах на ски.
Контактът ни за съжаление приключи с два кратки разговора, но аз се бях
побъркал. За съжаление, не се срещнахме никога повече.
Кое е най-голямото ти разочарование?
Когато бях на 17, ме поканиха за страхотна роля в един театър в Лондон, но още на
пробите отпаднах. Тогава бях още много неопитен, за да разбирам неписаните закони.
Цялата трупа се събираше в едно определено време, всички седяха и 45 минути пиеха
чай. Всички бяха приятели, само аз не познавах никого. Затова си помислих, че мога
да ходя 45 минути по-късно, за да не седя като наказанмежду тях и да мълча тъпо.
Оказа се, че така наруших важна английска традиция.
Спортуваш ли?
Не, не си ли личи (смее се). Поизмъчих се с тренировките само за сцените, в които
съм гол до кръста. Затова пък моите "братя вампири" тренираха като побъркани.
По ирония на съдбата, аз бях единственият, който след сцените с битки излизаше
без травми (смее се).
развитие. Преди изглеждаш някак плаха пред медиите, въпреки че винаги си е била
много самоуверена. Тя е едно много смело момиче! Още на първия снимачен ден
се скара с режисьора и с продуцента. Тогава беше само на 18, но имаше свое мнение
и се бореше за него. Новото при нея е това, че вече се интересува от мода. Преди
изобщо не се вълнуваше от Седмицата на модата, а сега иска непременно да седи
в първите редове.
В "Зазоряване 2" ви се ражда дете. Добре ли се чувстваше в ролята на баща?
Даже много. Макензи Фой, която играе нашата дъщеря Ренесме, е истинско
съкровище. С тези нейни големи очи като на сърничка веднага ми влезе под
кожата (смее се). Докато вървяха снимките обаче, си беше истинско изпитание,
защото малката беше само на 11, а целият екип ругаеше здраво. По някое време
ни хрумна да сложим кутия за мръсни думи - ако някой се изпуснеше да каже
ругатня, пускаше вътре пари. Накрая дарихме събраното на детска болница
и, да си призная, не бяха жълти стотинки (смее се).
Искаш ли да имаш свои деца?
Да, непременно - някой ден. Най-лошото е, че очакванията към мен са много
високи и аз единствено мога да загубя (смее се). Четири години играх образ,
който е неподражаемо романтичен и чувствителен, а сега съм и изключително
грижовен татко. Когато най-голямата роля в живота ти е толкова позитивна,
хората го очакват от теб и в реалния живот. Актьори, които играят предимно
отрицателни роли, много по-лесно успяват да се харесат на околните в
реалния живот. За щастие аз по природа съм романтичен и чувствителен.
Което невинаги е предимство (смее се).
А до каква степен е недостатък?
Лесно се разплаквам и плача много...В една връзка съм като момиче (смее се).
Бил ли си някога нещастно влюбен?
О, да! На 20 се влюбих безпаметно в момиче, с което се запознах на ски.
Контактът ни за съжаление приключи с два кратки разговора, но аз се бях
побъркал. За съжаление, не се срещнахме никога повече.
Кое е най-голямото ти разочарование?
Когато бях на 17, ме поканиха за страхотна роля в един театър в Лондон, но още на
пробите отпаднах. Тогава бях още много неопитен, за да разбирам неписаните закони.
Цялата трупа се събираше в едно определено време, всички седяха и 45 минути пиеха
чай. Всички бяха приятели, само аз не познавах никого. Затова си помислих, че мога
да ходя 45 минути по-късно, за да не седя като наказанмежду тях и да мълча тъпо.
Оказа се, че така наруших важна английска традиция.
Спортуваш ли?
Не, не си ли личи (смее се). Поизмъчих се с тренировките само за сцените, в които
съм гол до кръста. Затова пък моите "братя вампири" тренираха като побъркани.
По ирония на съдбата, аз бях единственият, който след сцените с битки излизаше
без травми (смее се).
Няма коментари:
Публикуване на коментар